GTA си е GTA. Здраво стъпила върху добре познатия на всички свои фенове геймплеен фундамент, въртящ се основно около шофирането/управлението на какво ли не и стрелбата по кой ли не, тази игра „доставя” по толкова много и различни начини, че бързо слага в малкия си джоб всяка конкуренция. Да не говорим, че елегантно запушва устата дори на най-закоравелите скептици, при това решително и с помощта на скандално скъп садо-мазо намордник.

Отразила в кривото си огледало кажи-речи всички недъзи на съвременното американско общество, GTA V без особено усилие надраства рамките на поредното електронно забавление и се превръща в нещо, което, с риск да прозвуча прекалено претенциозно, ще нарека остра, сатирично-гротескна карикатура на всичко, което хората на XXI век не харесват в себе си, но в същото време тайничко идеализират.



В това отношение GTA V e нещо много повече от видеоигра. Тя е послание, a wake up call, звучен шамар в лицето на всички нас и макар да мога само да предполагам как изглежда тя за един средностатистически американец, със сигурност мога да ви кажа как изглежда за един съвременен българин: като силно преувеличена, изпъстрена с къде тънък, къде откровено дебелашки хумор, но определено реалистична картина на всичко, което ни заобикаля. На социалните мрежи, оплели живота ни в мъртва хватка и превръщащи го в обществено достояние (разбира се, с нашето щедро съдействие). На насилието, превърнало се до такава степен в рутинна част от ежедневието ни, че много от нас вече го приемат за нормално и не му обръщат особено внимание. На медиите, заливащи ни с фалшиви послания и празни рекламни слогани. На грозната действителност, в която всички ние живеем.



И най-голямото постижение на GTA V, нейното най-уникално качество е, че по неподражаем начин успява да превърне тази иначе доста депресираща и песимистична картина в нещо наистина забавно и развлекателно. Защото в нейния изкривен свят липсва нещо, с което всички ние, волно или неволно, се съобразяваме в ежедневната си реалност: правила!



Да, тоталната свобода и отсъствие на ограничения винаги е била след най-ярките отличителни черти на поредицата, буквално нейна запазена марка и ако се чудите какво точно са направили Rockstar с онези 265 милиона долара и през четирите години на разработка, краткият отговор е точно този: създали са свят без правила. Не негова плаха имитация, не скромен опит за виртуална независимост, а жива, дишаща и стряскащо реалистична вселена – не просто измислен град, а свят, наистина свят.



Los Santos не просто прилича на Los Angeles. Той Е Los Angeles и не само защото картата му удивително точно съвпада със сателитното изображение на неговия реален прототип (ако се съмнявате, сравнете с Google Maps).
Разрастването на мащабите в GTA V далеч надхвърля обичайното „повече” типично за игралните продължения. Los Santos не е „още от същото” – той е виртуална вселена, в която буквално можете да се изгубите. Вселена, в която можете да излезете от дома си, да се качите в колата си и да карате, да стигнете до пустинята, да наемете срещу разорителна сума пари ATV и да го подкарате по прашните пътища между кактуси и койоти; да стигнете до градското летище, да отвлечете пътнически самолет, след това да скочите от въздуха с парашут, да се приземите на върха на най-високата сграда на Los Santos и да наблюдавате от там как машината се разбива в океана сред буря от оранжеви пламъци.

И всичко това с един основен, движещ мотив: ако искате!

Няма задължителни неща в GTA V. Да, разбира се, всеки от тримата герои в играта си има свои цели, историята му следва свой собствен ход, оплетен в поредица от мисии, навързващи серия от повече или по-малко абсурдни ситуации, всяка от които води до друга, още по-шантава и идиотска, но все пак изненадващо логична последователност. Но дори и този игрален елемент е подчинен на фактора „по желание”.

Тотална, ултимативна свобода – това е основният подарък, който ни направят Rockstar с GTA V, и начинът, по-който са успели да го опаковат и поднесат, заслужава искрено възхищение.